ИСТОРИЯ

Територията на Ямболска област обхваща площ от 4162 км 2. Най - ранните останки от поселищен живот в пределите наГлинен идол (натиснете за повече информация) Ямболска област датират от VІІ хил. пр. Хр. Те са открити в селища разположени по поречието на р. Тунджа и нейните притоци. На територията на днешния Ямбол се намират останките от две огромни селищни могили, известни в научната литература под имената Марчева могила и Рашева могила, в които се срещат материали от неолита, енеолита и бронзовата епоха. Голяма част от откритите там находки се съхраняват в парижкия Лувър и Археологическия музей в София. Ценни експонати от тези могили притежава и Историческият музей в Ямбол. Изключително важни открития са направени от българо-немската археологическа експедиция с проуГлинен идол (натиснете за повече информация)чването на селищната могила при с. Драма и прилежащия и микрорегион. Тук за Долмени край с. Хлябово (натиснете за повече информация)пръв път в България са открити фрагменти от микенска керамика и глинен печат с т.нар. "Линеарно писмо - А". Досега на територията на областта са открити над 2Глинен модел (натиснете за повече информация)70 праисторически селища и селищни могили. Край селата Хлябово, Сакарци, Българска поляна се намира най-голямата концентрация на мегалитни паметници -долмени на територията на днешна България. В района на Палеокастро, край Тополовград, се издига уникален скален храм на слънцето с над 100 изрязани каменни диска. Подобно светилище се намира и в района на с. Мелница. Датират от края на II и нач. на I хил.пр.Хр.

Кабиле (натиснете за повече информация)На територията наЯмболска област, край с. Кабиле на площ от над 500 дка, се намира един от уникалните археологически резервати у нас, включващ в пределите си тракийския град Кабиле. Поселищният живот тук възниквГлинен съд (натиснете за повече информация)а в края на ІІ и началото на І хил.пр.Хр. около древен култов център, разположен по скалите на "Зайчи връх", последното възвишение на Средна гора. Ако съдим по описанията на древните автори, епиграфските паметници и археологическите проучвания, през ІV в.пр.Хр. градът вече е бил устроен по подобие на гръцките градове-полиси с акропол, храмове, площад и добре защитен от крепостни стени и кули. В началото на ІІІ в.пр.Хр. Кабиле е столица на Одриската държава начело със Спарток, монета от Кабиле (натиснете за повече информация)който пръв от тракийските владетели се титулува "базилевс" - цар. След келтското нашествие в Кабиле, царската институция се заменя с градско управление. През ІІІ - ІІ в.пр.Хр. градът сече собствени бронзови и сребърни монети с изображението на култовата статуя на Артемида - Фосфорос, закрилничка на града. монета от Кабиле (натиснете за повече информация)През целия елинистически период (ІV - І в.пр.Хр.) Кабиле осъществява интензивни търговски контакти с Егейския свят и вътрешността на Тракия и Черноморските колонии, чрез удобния път по долината на р.Тунджа.
През 45 г.сл.Хр. Кабиле е част от римската провинция Тракия. В началото на ІІ век, той се превръща в най-важния военен лагер в провинцията. В него последователно квартируват две кохорти. След приемането на християнството, в началото на ІV век, Кабиле се превръща във водещ епископски център. Градът е разрушен по време на варварските нашествия в края на VІ век. От римско време, по епиграфски паметници, е известен и друг голям селищен център - Додопара. За него се предполага, че се намира на Манастирските възвишения, в близост до с. Голям Манастир. На територията на Ямболска област са открити над 30 крепости, 70 селища и 1000 надгробни могили.
средновековна крепост (натиснете за повече информация)Успоредно с Кабиле, през епохата на късната античност (ІV - VІ век), своето развитие започва и селището, разположено под днешния град Ямбол. Предполага се, че на 15 май 293 г., преминавайки през него, римският император Диоклециан му дава статут на град и името Диосполис - "Град на Зевс". В следващите векове той постепенно изземва административните, икономическите и религиозни функции на Кабиле и се превръща във водещ център в Югоизточна Тракия.
През 705 г., след включването на областта "Загоре" в границите на Българската държава, средновековният Ямбол е важен стратегически пункт на южната й граница. Градът заема централно място по дългия пограничен окоп "Еркесия" и става изходна база за настъпателните и отбранителните действия на българските войски по време на Първото българско царство (VІІІ - Х век). Следи от пограничния окоп "Еркесия", могат да се видят край селата Недялско, Люлин, Войника и др.
През времето на Второто българско царство (ХІІ - ХІV век) целият регион по долното течение на р. Тунджа, т.е. днешната Ямболска област, поради благоприятните си природоклиматични условия, богатата си суровинна база и средишното си местоположение между Търновград и Константинопол, изживява бурен икономически подем. Развива се земеделието, занаятчийството, търговията Покрай пътищата и реката възникват много нови крепости, селища, култови сгради и манастирски комплекси.Ямболският надпис(натиснете за повече информация)
Най-известните крепости на територията на Ямболска област са: Средновековният Ямбол, останки от който могат да се видят в двора на ТМТ "Иван Райнов", който през вековете е бил известен с имената: Диосполис, Дамполис, Диамполис, Динибули и Дъбилин; крепостта Драмица, вероятно край днешното село Драма; Йоаница край Елхово; Версиникия край Мелница; крепостта край днешното с. Каравелово и др. Изключително интересен и атрактивен е средновековният манастир край с. Воден, за който се предполага, че е мястото където е живял и творил Григорий Синаит, създателят на исихазма.
През 1373 г. след ожесточена съпротива Средновековният Ямбол пада под османска власт. Заедно с него падат и земите по цялото долно течение на р.Тунджа.
През 1509 г. в Ямбол е построен Безистена, един от най-големите и най-красивите покрити пазари в европейската територия на Османската империя. Сградата е забележителен архитектурен паметник, един от малкото запазени от тази епоха, не само в Ямбол и в България, но и в Европа.
След Руско-турската война 1877-1878 г., по инициатива на ген. Скобелев, на връх "Бакаджик" край Ямбол е построен първият в България храм-паметник, увековечаващ българо-руската бойна дружба. Той е осветен през май 1884 г. и носи името на "Св. Александър Невски". С акта на Съединението от 6 септември 1885г., гр. Ямбол и неговата област са окончателно освободени.
Днес Ямбол е развит град с богато културно историческо наследство, съхранявано в добре уредени музей, художествена галерия и библиотека.
Ямболска област има запазено място в националната и световната история както поради факта, че неин административен център е град с над 17 века история, но и защото е родно място на интелектуалци от най-висока класа. От ямболското село Бояджик е рода на Джон Атанасов - изобретател на компютъра; тук са родени: първият професор по педагогика в България Петър Нойков, елитният математик Атанас Радев; световноизвестните художници Жорж Папазов и Джон Попов; големият български енциклопедист Кирил Кръстев; Стилияна Параскевова, извезала първообраза на българското национално знаме и пр.